Когато се целувам с подлостта,
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две-три вини по бузата ме близват.
Е, мои са си и не ги коря,
как ненадейно –
в капани слънцето затварят.
И ако те са връх, то този връх ще покоря,
за да не зеят кратерно в сърцето и прогарят.
Добре, че в пътя си,
тъй разранените ми истини ...