11.06.2017 г., 19:36 ч.

Петна 

  Поезия » Друга
404 0 2

Когато се целувам с подлостта,

звездите капят –

като петна по бялата ми риза.

В гърчовете на реалността

две-три вини по бузата ме близват.

Е, мои са си и не ги коря,

как ненадейно –

в капани слънцето затварят.

И ако те са връх, то този връх ще покоря,

за да не зеят кратерно в сърцето и прогарят.

Добре, че в пътя си,

тъй разранените ми истини

намират погледи, в които се разтварят.

Вините ни човешки – са измислени!

Не давам хляб на силата им –

Гръбнака да събарят.

Не ливвам и вода

на думи и фалшиви съзаклятия.

И Ваште истини – не са ми храм,

Стените в моя храм градя с Любов,

а не с понятия.

© Христина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??