Петнайсет

11.05.2007 г., 23:40 ч.

Поезия

667 0 1

Ще те изчакам на петнайстата спирка,
ще те спра на петнайстия знак,
ще тръпна до петнайстата среща,
а след нея ще оставим само мрак.

На петнайсет човекът се влюбва,
на петнайсет човекът е вече човек,
но петнайсет са вече в безкрая,
във първата половина на 21 век.

И аз бях на петнайсет,
уви и влюбих се в теб,
но болка тогава се изцерява,
когато за нея има билка и лек.

Ще останеш човекът "петнайсет",
но и ще останеш поредна любов.
За мен си отминаваща среща
на неотдавна отминал петнайсти живот.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dracula88 (Антон Городецки)

2008-01-21T21:50:28+02:00

Хм... звучиш ми като Дамян Дамянов! В негоя стил е написано! "...ще останеш поредна любов..." - много силни думи! Евала (както се казва на български)! Лиричния герой, тип "Разбивач на сърца" преоткрил болката от едно разочарование и натъпкал горчивия спомен в някое мрачно кътче на сърцето си, се опитва да докаже пред света, че е силен, че не го е**... но какво доказва всъщност пред олтара на своето сърце? Яко е, спор няма! Има меланхолия и това го прави "харабежно"