Петолиние
Не искам да ти казвам нищо.
Обезцениха се думите,
като стари банкноти.
Не искам да говоря.
Искам да съм нота,
избликнала отникъде в съня ти.
Искам да съм простичка мелодия,
първична,
резонираща със дишането.
Не искам редове.
Затова, ако можеш,
бъди петолиние.
И аз ще те запълня
със всяка своя фибра и акорд.
И аз ще бъда твоята соната,
първична,
резонираща с живота...
Мълчи!
Ще прозвуча във тишината.
Не искам думи.
Искам да съм нота.
Обезцениха се думите,
като стари банкноти.
Не искам да говоря.
Искам да съм нота,
избликнала отникъде в съня ти.
Искам да съм простичка мелодия,
първична,
резонираща със дишането.
Не искам редове.
Затова, ако можеш,
бъди петолиние.
И аз ще те запълня
със всяка своя фибра и акорд.
И аз ще бъда твоята соната,
първична,
резонираща с живота...
Мълчи!
Ще прозвуча във тишината.
Не искам думи.
Искам да съм нота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
