Дълбал надолу някъде в земята
и стигнал до петрол Къртик миньор.
Похвали се веднага в резервата.
Това си беше бомба, няма спор.
Животните веднага се събраха.
Прегърнати подскачаха в екстаз.
В мечтите си богати вече бяха,
но Бухалът ги стреста с гневен глас:
,,Нещастници, защо така крещите!?
Я, вижте този чуден резерват!
Та с него са ни свързани съдбите.
Човекът ще превърне всичко в ад!"
Мечокът каза: ,,Трябва отговорно
да тръгнем към горещия проблем,
че Бухалът мъдрец е стар, безспорно,
а ние се забравихме съвсем."
И взеха тук решение нелеко –
петролът е табу и нито гък!
Ала отишъл тайно при човека,
издаде всичко глупавият Вълк.
Надяваше се, гнусният продажник,
на някакъв огромен дивидент.
Единствен само той да се облажи,
да е петролен шейх в един момент.
Човекът се усмихна демонично.
Дърветата... Там – с клечката кибрит...
Животните изпозастреля лично
и ето – резерватът бе изтрит.
А фирма чуждестранна, неизвестна
концесията взела, чудно как.
Накрая населението местно
естествено мухите лапа пак.
Животни, хора, все еднакво страдат,
щом идеалът е паричан знак.
Вълкът получи своята награда –
воняща клетка в скапан зоопарк.
© Vasil Ivanov Всички права запазени