3.08.2020 г., 15:43  

Петрол

1.5K 4 6

Дълбал надолу някъде в земята

и стигнал до петрол Къртик миньор.

Похвали се веднага в резервата.

Това си беше бомба, няма спор.

 

Животните веднага се събраха.

Прегърнати подскачаха в екстаз.

В мечтите си богати вече бяха,

но Бухалът ги стреста с гневен глас:

 

,,Нещастници, защо така крещите!?

Я, вижте този чуден резерват!

Та с него са ни свързани съдбите.

Човекът ще превърне всичко в ад!"

 

Мечокът каза: ,,Трябва отговорно

да тръгнем към горещия проблем,

че Бухалът мъдрец е стар, безспорно,

а ние се забравихме съвсем."

 

И взеха тук решение нелеко –

петролът е табу и нито гък!

Ала отишъл тайно при човека,

издаде всичко глупавият Вълк.

 

Надяваше се, гнусният продажник,

на някакъв огромен дивидент.

Единствен само той да се облажи,

да е петролен шейх в един момент.

 

Човекът се усмихна демонично.

Дърветата... Там – с клечката кибрит...

Животните изпозастреля лично

и ето – резерватът бе изтрит.

 

А фирма чуждестранна, неизвестна

концесията взела, чудно как.

Накрая населението местно

естествено мухите лапа пак.

 

Животни, хора, все еднакво страдат,

щом идеалът е паричан знак.

Вълкът получи своята награда –

воняща клетка в скапан зоопарк.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красимира, Деа, благодаря ви, че харесате написаното!Тя, ситуацията, не е много за харесване, но... това е положението!
  • Майстор си!
  • Животни, хора все еднакво страдат,
    щом идеалът е паричан знак. - това е така. Този идеал е модерен и световноизвестен.
  • Георги, и да му опънат кожата - все тая, но пак един килър могат и да му пратят! 🤓
    Благодаря ти, Данаил, за хубавите думи!
  • Поздравления и от мен! Поучително и вярно! В Любими

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...