Aug 3, 2020, 3:43 PM  

Петрол

  Poetry » Civic
1.5K 4 6

Дълбал надолу някъде в земята

и стигнал до петрол Къртик миньор.

Похвали се веднага в резервата.

Това си беше бомба, няма спор.

 

Животните веднага се събраха.

Прегърнати подскачаха в екстаз.

В мечтите си богати вече бяха,

но Бухалът ги стреста с гневен глас:

 

,,Нещастници, защо така крещите!?

Я, вижте този чуден резерват!

Та с него са ни свързани съдбите.

Човекът ще превърне всичко в ад!"

 

Мечокът каза: ,,Трябва отговорно

да тръгнем към горещия проблем,

че Бухалът мъдрец е стар, безспорно,

а ние се забравихме съвсем."

 

И взеха тук решение нелеко –

петролът е табу и нито гък!

Ала отишъл тайно при човека,

издаде всичко глупавият Вълк.

 

Надяваше се, гнусният продажник,

на някакъв огромен дивидент.

Единствен само той да се облажи,

да е петролен шейх в един момент.

 

Човекът се усмихна демонично.

Дърветата... Там – с клечката кибрит...

Животните изпозастреля лично

и ето – резерватът бе изтрит.

 

А фирма чуждестранна, неизвестна

концесията взела, чудно как.

Накрая населението местно

естествено мухите лапа пак.

 

Животни, хора, все еднакво страдат,

щом идеалът е паричан знак.

Вълкът получи своята награда –

воняща клетка в скапан зоопарк.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vasil Ivanov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красимира, Деа, благодаря ви, че харесате написаното!Тя, ситуацията, не е много за харесване, но... това е положението!
  • Майстор си!
  • Животни, хора все еднакво страдат,
    щом идеалът е паричан знак. - това е така. Този идеал е модерен и световноизвестен.
  • Георги, и да му опънат кожата - все тая, но пак един килър могат и да му пратят! 🤓
    Благодаря ти, Данаил, за хубавите думи!
  • Поздравления и от мен! Поучително и вярно! В Любими

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...