Петровден

От малък помня този ден...

Та той е празник на селото.

Дълбоко скътан той е в мен,

в отдела, гдето е Доброто!

Аз помня онзи Петровден,

когато беше на "балкана"...

Най-хубав празник бе за мен

и в мен с "килийката" остана.

Тя бе иззидана в скала.

В стените с  няколко икони...

С течаща "язменна" вода,

която болестите гони...

Под нея правехме хоро,

където  слагахме софрите.

В Параклиса ни,  за добро,

пред свещ, изричахме молбите.

А днес сме седнали в "салаш",

ядем месо и бира пием.

Момите не играят "баш"...

И хоро  тука не се вие

Аз пак в Драгойново съм, тук.

Дойдох след толкова години...

О, този ден сега е друг...

Изгубих своите роднини!

Край мен е някаква младеж...

Но чии издънки са, не зная.

Напред-назад минават пеш.

Не мога никой да позная.

И аз се чувствам непознат,

и виждам само непознати...

На техните деди бях брат.

Загадка Времето ми прати!...

На пръсти вече се броят

край мене живите акрани...

А гдето покрай мен вървят,

подлютват мойте стари рани!

Такъв е днеска Петровден,

след пътищата извървяни!

По-скоро спомен е за мен

и мъка, във едно събрани...