Петровден
Петровден
От малък помня този ден...
Та той е празник на селото.
Дълбоко скътан той е в мен,
в отдела, гдето е Доброто!
Аз помня онзи Петровден,
когато беше на "балкана"...
Най-хубав празник бе за мен
и в мен с "килийката" остана.
Тя бе иззидана в скала.
В стените с няколко икони...
С течаща "язменна" вода,
която болестите гони...
Под нея правехме хоро,
където слагахме софрите.
В Параклиса ни, за добро,
пред свещ, изричахме молбите.
А днес сме седнали в "салаш",
ядем месо и бира пием.
Момите не играят "баш"...
И хоро тука не се вие
Аз пак в Драгойново съм, тук.
Дойдох след толкова години...
О, този ден сега е друг...
Изгубих своите роднини!
Край мен е някаква младеж...
Но чии издънки са, не зная.
Напред-назад минават пеш.
Не мога никой да позная.
И аз се чувствам непознат,
и виждам само непознати...
На техните деди бях брат.
Загадка Времето ми прати!...
На пръсти вече се броят
край мене живите акрани...
А гдето покрай мен вървят,
подлютват мойте стари рани!
Такъв е днеска Петровден,
след пътищата извървяни!
По-скоро спомен е за мен
и мъка, във едно събрани...
© Христо Славов All rights reserved.
