Петя Дубарова
Днес мисля за Петя Дубарова -
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани
не стигнали явно целта,
но дълго след края разлиствани,
докосвали много сърца.
Какво ли в душата й пролетна,
тъй млада, тъй крехка, добра,
е бродило, търсейки спомени,
които прогонват съня.
Прокоба ли е съвършенството
и има ли бреме талант,
а болката влиза ли в сметката,
платена от вяра в аванс,
Аз мисля за Петя Дубарова,
мислете и вие сега,
и дръжте звездите запалени -
така е по-светла нощта!
29.06.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Калъчева Всички права запазени
