Петя Дубарова

Jun 29, 2010, 11:21 PM

Poetry

832 0 5

Днес мисля за Петя Дубарова -

тъй млада, тъй крехка, сама,

защо ли свещта й догаряла

до онзи момент - на смъртта.

Красивите мисли изписани

не стигнали явно целта,

но дълго след края разлиствани,

докосвали много сърца.

Какво ли в душата й пролетна,

тъй млада, тъй крехка, добра,

е бродило, търсейки спомени,

които прогонват съня.

Прокоба ли е съвършенството

и има ли бреме талант,

а болката влиза ли в сметката,

платена от вяра в аванс,

Аз мисля за Петя Дубарова,

мислете и вие сега,

и дръжте звездите запалени -

така е по-светла нощта!

29.06.2010

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vealokin (Венцислав Захариев)

2010-07-01T00:22:55+03:00

Има хора които не могат да живеят в самота, за тях тя е убийствена! Колко малко за съжаление са те!
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-06-30T10:10:01+03:00

Разкошен стих!
За Петя Дубарова - с обич и поклон!!!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-06-30T09:21:34+03:00

!!!
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2010-06-30T00:55:24+03:00

Поклон!
sunnygirl499 (Слънчево Момиче)

2010-06-30T00:16:00+03:00

Хората с голям талант имат и твърде чувствителна душа и бидейки далечни на света и това, което вълнува останалите хора, си отиват неразбрани. Поздрави Жени за стихотворението. Петя наистина е оставила следа след себе си и твърде, твърде жалко е, че духа и се е прекършил толкова рано.