Днес мисля за Петя Дубарова -
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани
не стигнали явно целта,
но дълго след края разлиствани,
докосвали много сърца.
Какво ли в душата й пролетна,
тъй млада, тъй крехка, добра,
е бродило, търсейки спомени,
които прогонват съня. ...