niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
29 июн. 2010 г., 23:21

Петя Дубарова 

  Поэзия
847 0 5

Днес мисля за Петя Дубарова -

тъй млада, тъй крехка, сама,

защо ли свещта й догаряла

до онзи момент - на смъртта.

 

Красивите мисли изписани

не стигнали явно  целта,

но дълго след края разлиствани,

докосвали много сърца.

 

Какво ли в душата й пролетна,

тъй млада, тъй крехка, добра,

е бродило, търсейки спомени,

които прогонват съня.

 

Прокоба ли е съвършенството

и има ли бреме талант,

а болката влиза ли в сметката,

платена от вяра в аванс,

 

Аз мисля за  Петя Дубарова,

мислете и вие сега,

и дръжте звездите запалени -

така е по-светла нощта!

 

29.06.2010

 

© Евгения Калъчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има хора които не могат да живеят в самота, за тях тя е убийствена! Колко малко за съжаление са те!
  • Разкошен стих!
    За Петя Дубарова - с обич и поклон!!!
  • !!!
  • Поклон!
  • Хората с голям талант имат и твърде чувствителна душа и бидейки далечни на света и това, което вълнува останалите хора, си отиват неразбрани. Поздрави Жени за стихотворението. Петя наистина е оставила следа след себе си и твърде, твърде жалко е, че духа и се е прекършил толкова рано.
Предложения
: ??:??