5.12.2009 г., 10:56

Петъчно

926 0 3

Ще става все по-тихо,

а вратата на дома ми - все по-тежка,

ще чакам все по-малко,

а красотата ми ще бъде някак си мъртвешка...

 

Ще лягам все по-рано,

в леглото ми отдавна няма да е тясно,

матракът стар ще бъде вдлъбнат,

за съжаление, единствено отдясно...

 

Ще гледам все по-често през прозорците отсреща,

ще си представям, че съм майката от третия етаж,

детето от тавана,

или пък друго нещо...

 

Ще гледам и ще си мечтая

някой ден,

да срещна поглед от прозорец,

мечтаещ си да бъде МЕН...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...