5 dic 2009, 10:56

Петъчно

929 0 3

Ще става все по-тихо,

а вратата на дома ми - все по-тежка,

ще чакам все по-малко,

а красотата ми ще бъде някак си мъртвешка...

 

Ще лягам все по-рано,

в леглото ми отдавна няма да е тясно,

матракът стар ще бъде вдлъбнат,

за съжаление, единствено отдясно...

 

Ще гледам все по-често през прозорците отсреща,

ще си представям, че съм майката от третия етаж,

детето от тавана,

или пък друго нещо...

 

Ще гледам и ще си мечтая

някой ден,

да срещна поглед от прозорец,

мечтаещ си да бъде МЕН...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...