Dec 5, 2009, 10:56 AM

Петъчно

  Poetry » Love
927 0 3

Ще става все по-тихо,

а вратата на дома ми - все по-тежка,

ще чакам все по-малко,

а красотата ми ще бъде някак си мъртвешка...

 

Ще лягам все по-рано,

в леглото ми отдавна няма да е тясно,

матракът стар ще бъде вдлъбнат,

за съжаление, единствено отдясно...

 

Ще гледам все по-често през прозорците отсреща,

ще си представям, че съм майката от третия етаж,

детето от тавана,

или пък друго нещо...

 

Ще гледам и ще си мечтая

някой ден,

да срещна поглед от прозорец,

мечтаещ си да бъде МЕН...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...