Петък
Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието.
Само чифт тебешири им трябва, за да се засмеят.
А на тебе, човеко, вглъбен от неволи и тайни,
разкажи ми какво ти е нужно, за да заживееш?
Колко думи мълчани във делника свой си натрупал?
С колко други, горчиви, си стрелял по някой невинен?
А сега бързаш, тичаш... да стигнеш до свойта хралупа,
дето всяка стена е по-хладна от чувства изстинали.
Този петък е дълъг. Но не е белязан с разпятия.
В някой ъгъл те чакат очите на куче бездомно.
Не е страшно, повярвай ми, да си нацапаш ръката
ако днес го погалиш. Повярвай, то дълго ще помни.
И какво като не е Неделя - в дома си те чакам.
Независимо колко си праведен, колко си грешен...
Аз умея да слушам. И лесно събличам тъгата.
Тези двадесет стотинки във джобът ти стигат.
За свещ са.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
