Петък
Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието.
Само чифт тебешири им трябва, за да се засмеят.
А на тебе, човеко, вглъбен от неволи и тайни,
разкажи ми какво ти е нужно, за да заживееш?
Колко думи мълчани във делника свой си натрупал?
С колко други, горчиви, си стрелял по някой невинен?
А сега бързаш, тичаш... да стигнеш до свойта хралупа,
дето всяка стена е по-хладна от чувства изстинали.
Този петък е дълъг. Но не е белязан с разпятия.
В някой ъгъл те чакат очите на куче бездомно.
Не е страшно, повярвай ми, да си нацапаш ръката
ако днес го погалиш. Повярвай, то дълго ще помни.
И какво като не е Неделя - в дома си те чакам.
Независимо колко си праведен, колко си грешен...
Аз умея да слушам. И лесно събличам тъгата.
Тези двадесет стотинки във джобът ти стигат.
За свещ са.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дълбоко проникновен стих!... Поздравявам те, Avis!
-
Усеща се! Поздравления!
-
Не знам дали се подразбира - домът е църквата...
Прегръдки и спокойна нощ!
-
Колко е хубаво да умеем да изслушваме другите...
Силата да разберем радостта или болката и подарим мълчалива подкрепа. -
Аз умея да слушам. И лесно събличам тъгата.
Тези двадесет стотинки във джобът ти стигат.
За свещ са.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Този петък е дълъг. Но не е белязан с разпятия.
В някой ъгъл те чакат очите на куче бездомно.
Не е страшно, повярвай ми, да си нацапаш ръката
ако днес го погалиш. Повярвай, то дълго ще помни.