9.05.2010 г., 10:41

Петък

4.5K 0 0

В петък ми е светло синьо,

леко, свежо и рутинно.

Ето ден последен вече,

седмицата май изтече.

Влизам сутрин с бодра крачка,

срещам нашата чистачка.

Със добрутро поздравявам,

към бюрото се отправям.

Вече девет е, добре,

време за едно кафе.

В обстановката спокойна

взимам дозата си тройна.

Кротко пийвам течността

и се радвам на мира,

който в офиса царува.

Всичко живо се преструва,

че работи, а пасува.

Хич не ги интересува,

че на масата пред тях

чакат документи пак.

В нета новини четат,

разни сайтове следят.

Ала ето, пръв клиент

идва, иска асистент.

Помощ май ще му е нужна,

казва и ме гледа тъжно.

Че не знае как

нещо да попълни пак.

Листа вземам най-вежливо,

обяснявам търпеливо.

Тук адреса напишете,

тука име попълнете

Тука подписа сложете,

а това го откъснете.

Документът е без грешка,

няма спор и няма смешка.

Всичко е готово, а цената

е достъпна и позната.

Пак си сядам, леко, тихо

и доволно се усмихвам.

Още малко и затваряме

седмицата натоварена.

Я! Колегите са будни.

Мърдат, стават, гледат чудно.

Сякаш май от сън дълбок

са излезнали със скок.

Правят се на оборотни

в края на деня работен.

Уж подреждат нещо там,

ала гледат все насам.

Че часовникът зад мен е

и показва точно време.

Шест без пет почти минава,

всеки лекичко оставя

туй, що е захванал,

да довършва станал.

Всеки компа си изключва,

поразчиства и приключва,

време ни е за разпивка

и за чакана почивка.

Казваме си чао и лека,

всеки хваща си пътеката.

Въздух свеж усещам, да,

най-накрая свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Бузова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...