Петър
Петър
Дълго виках. Всички ветрове
молех във душата ми да влязат
и издухат всичко –
страхове, подлости, безчестия, омраза…
Те дойдоха!
Литнаха в душата.
Някак бързо всичко стана спомен.
Тръгнах по водата!
Но за миг
- вяра имах, но
страхът завъди коренче…
После… три пъти пропя петелът .
Помнех, затова и после плаках .
Вдигнах се като човек - самичък,
коренчето скъсах и го пратих в Ада!
И
от камък
станах
божи пламък.
*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Стоянов Всички права запазени
