7.04.2020 г., 7:41 ч.

Петър 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
727 0 0

 

Петър

 

 

Дълго виках. Всички ветрове

 

             молех във душата ми да влязат

 

             и издухат всичко –

 

            страхове, подлости, безчестия, омраза…

 

 

 

Те дойдоха!

 

            Литнаха в душата.

 

           Някак бързо всичко стана спомен.

 

           Тръгнах по водата!

 

           Но за миг

 

          - вяра имах, но

 

         страхът завъди коренче…

 

 

                       После… три пъти пропя петелът .

 

         Помнех, затова и после плаках .

 

        Вдигнах се като човек - самичък,

 

        коренчето скъсах и го пратих в Ада!

 

 

 

И

 

от камък

 

             станах

 

             божи пламък.

 

*

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??