Петър

Петър

Дълго виках. Всички ветрове

             молех във душата ми да влязат

             и издухат всичко –

            страхове, подлости, безчестия, омраза…

Те дойдоха!

            Литнаха в душата.

           Някак бързо всичко стана спомен.

           Тръгнах по водата!

           Но за миг

          - вяра имах, но

         страхът завъди коренче…

                       После… три пъти пропя петелът .

         Помнех, затова и после плаках .

        Вдигнах се като човек - самичък,

        коренчето скъсах и го пратих в Ада!

И

от камък

             станах

             божи пламък.

*