30.05.2012 г., 23:39

Певец

847 0 4

Не бе завършил още песента

и публиката ревна като звяр:

"На гарваните имаш наглостта!

Гласът ти е най-лошият кошмар.

 

Махни се, некадърнико, от тук!"...

И още куп вулгарни пожелания.

Наричаха го "гнида, мухъл, чук"...

И всички близки имаха послания.

 

Но той не спря, а песента довърши.

Очите му издадоха сърцето.

Дори се поклони, когато свърши.

Домат не го улучи във лицето.

 

Понякога дори това е нужно,

от скърцането музика да чуем.

Най-лесното е винаги най-трудно,

а трудното сме свикнали да плюем.

 

Изчака позатишие в народа

и каза с глас спокоен, ала твърд:

"Простете ми, да пея аз не мога

и затова сега ви пях - за смърт!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...