Не бе завършил още песента
и публиката ревна като звяр:
"На гарваните имаш наглостта!
Гласът ти е най-лошият кошмар.
Махни се, некадърнико, от тук!"...
И още куп вулгарни пожелания.
Наричаха го "гнида, мухъл, чук"...
И всички близки имаха послания.
Но той не спря, а песента довърши.
Очите му издадоха сърцето.
Дори се поклони, когато свърши.
Домат не го улучи във лицето.
Понякога дори това е нужно,
от скърцането музика да чуем.
Най-лесното е винаги най-трудно,
а трудното сме свикнали да плюем.
Изчака позатишие в народа
и каза с глас спокоен, ала твърд:
"Простете ми, да пея аз не мога
и затова сега ви пях - за смърт!"
© Валентин Йорданов Все права защищены