30 мая 2012 г., 23:39

Певец

853 0 4

Не бе завършил още песента

и публиката ревна като звяр:

"На гарваните имаш наглостта!

Гласът ти е най-лошият кошмар.

 

Махни се, некадърнико, от тук!"...

И още куп вулгарни пожелания.

Наричаха го "гнида, мухъл, чук"...

И всички близки имаха послания.

 

Но той не спря, а песента довърши.

Очите му издадоха сърцето.

Дори се поклони, когато свърши.

Домат не го улучи във лицето.

 

Понякога дори това е нужно,

от скърцането музика да чуем.

Най-лесното е винаги най-трудно,

а трудното сме свикнали да плюем.

 

Изчака позатишие в народа

и каза с глас спокоен, ала твърд:

"Простете ми, да пея аз не мога

и затова сега ви пях - за смърт!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...