29.10.2011 г., 7:08

Пианисимо

1K 0 4

Хубаво е! През октомври.
Когато обгорените листа скърцат под краката ми.
Обичам този шум,
примесен с девствения хлад на разголената есен.
И, понеже по навик пак съм по риза,
го усещам как полепва по кожата ми,
как ме изпълва изцяло - ефирен и цветен!
И тогава цигарата е някак по-сладка.
Чупливата ù топлина приплъзва по лицето ми
като крехки женски пръсти.
И се унасям, и потъвам в тях сред настъпващия здрач
и приглушената светлина на фенерите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искрен Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси за коментарите! Действително свободния стих е беден на звучност и ритъм, но понякога само чрез него може да се предаде дадено настроение, чувство, картина...
  • текста ми харесва, но не мога да заобичам белият стих и да ме докосне!
  • Интересно!
  • хубав текст!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...