Пиано

След работа, привечер, пред пианото поспрял,

с една ръка налучквам стар мотив.

Да можех , бих изтръгнал от душата му хорал,

но все повтаря глас немилостив,

че времето за кариера златно е, нали?

Уроци по пиано - не сега!

И музика стаена чака. Вътре в мен боли

с необяснима, пареща тъга.

Ще дойде време - ще разуча този инструмент -

от друга радост ще се отрека.

Концерт ще дам безплатен, сам ще бъда продуцент,

картината я виждам все така:

Пианото потръпва страстно - влюбена жена,

разтворена за обич до захлас -

под черно-бяла външност скрило тиха топлина.

Във фрак - във черно-бяло - съм и аз,

дискретен музикант невзрачен. Дансингът е пак

красавици изтънчени събрал.

За всяка възраст място има - за един хлапак,

със топката до мръкнало играл,

студент, нашепващ на колежка ласкави слова,

и мъж във сиво, с куфарче в ръка,

илюзии оставил, от амбиции скован -

тъй пъстра е човешката река . . .

Акорд се носи - шепа луди есенни листа -

или покапва тихо кат сълза . . .

. . . Защо тъй късно вкусвам този миг от мъдростта?

Във празното животът отпълзя . . .