Пиано
След работа, привечер, пред пианото поспрял,
с една ръка налучквам стар мотив.
Да можех , бих изтръгнал от душата му хорал,
но все повтаря глас немилостив,
че времето за кариера златно е, нали?
Уроци по пиано - не сега!
И музика стаена чака. Вътре в мен боли
с необяснима, пареща тъга.
Ще дойде време - ще разуча този инструмент -
от друга радост ще се отрека.
Концерт ще дам безплатен, сам ще бъда продуцент,
картината я виждам все така:
Пианото потръпва страстно - влюбена жена,
разтворена за обич до захлас -
под черно-бяла външност скрило тиха топлина.
Във фрак - във черно-бяло - съм и аз,
дискретен музикант невзрачен. Дансингът е пак
красавици изтънчени събрал.
За всяка възраст място има - за един хлапак,
със топката до мръкнало играл,
студент, нашепващ на колежка ласкави слова,
и мъж във сиво, с куфарче в ръка,
илюзии оставил, от амбиции скован -
тъй пъстра е човешката река . . .
Акорд се носи - шепа луди есенни листа -
или покапва тихо кат сълза . . .
. . . Защо тъй късно вкусвам този миг от мъдростта?
Във празното животът отпълзя . . .
© Владимир Костов All rights reserved.