11.08.2010 г., 12:21 ч.
Пиета
1450
0
34
Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите,
сълзи от кехлибар закапаха
и напращяло злато се изрони
по дрипавия гръб на планината.
Дойдоха оплаквачките, завиха,
запяха песни за сбогуване,
а птиците накацаха в очите ми,
мълчаха дълго, потъмнели...
И гладни косове и хищници
разнасяха коливото до съмнало
в това проклето селско гробище.
И тъй като
прекърши ми се
листът на душата,
останах до сабахлем
да очаквам оня ангел,
дето те прегърна,
да го питам:
- Нима друг не можа да вземеш
небесната ти нива да оплеви?
Превърнала те бих в перо
в крилата му изпрани.
Да го бодеш, да бъдеш неудобен!!!
Да причиняваш рани
цяла вечност!
Да му припомняш ада,
през който си преминал на земята.
И като пак рече да пазарува
от сергията на нашите души,
да мисли дълго.
Много дълго да мъдрува!
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
А тази поезия... просто мачка. Много много ми хареса.
-
......
ВземА Вале, вземА...
и други си чакат реда.
Съболезнования и от мен!
-
Мила, Петя, благодарности за съпричастието...
-
Прегръщам те от тук, Вале.Знам колко глупаво звучи, но все пак искам да попитам мога ли да ти помогна с нещо.
-
Не помня колко пъти го прочетох... все с буца в гърлото...
Трудно е човек да намери думи за великолепно написан стих, пълен с толкова болка и мъка... и то реална.
Моите съболезнования, Вале!
И поклон пред един неизживян живот! -
Голямата мъка ражда голяма поезия.
Това не е утеха в случая,но талантът ти е безспорен.
Вземам от болката ти толкова,колкото мога да нося. -
Доче...
а черния ангел, който на Господ
редовно почиства комина,
поканих да дойде при мене на гости
и да поседне в мойта градина...
-
Понякога си мисля,просто
че ангелите- бивши грешници
се реят в небесата покрай Господ
за да ограбват от света същественото,
което хората превръща в хора
препускащи по пътищата с болката... -
"...а птиците накацаха в очите ми,
мълчаха дълго, потъмнели..."
Съчувствам ти и се покланям за съвършения начин по който си облякла мъката си! Поклон! -
Плаках може би час! Не знам какъв коментар да оставя. Аз също загубих близък преди една седмица! И понеже в такива моменти думите са смешни и ненужни, ще ти кажа само че с вас има още един, който тъжи и е съпричастен с болката ви!
Прегръщам те!
Мир на праха му! -
Поклон!
Моите съболезнования, Вале! -
Няма думи, които да опишат преживяването ми от прочетеното! Поклон!!!
-
Съпричастна съм към огромната ви болка, Валя! Поклон!
-
Искам винаги да тъжа за моята майчица... съпричастна към вашата мъка... с обич...
-
Понякога имам странни усещания за хората, и винаги след време разбирам защо...мисля, че усетих болката ти преди да прочета още този стих,...
Не мога като Андромаха да кажа
"Интересна гледна точка.
Много хубаво! Браво! "
Но мога искрено и от сърце да ти поднеса съболезнованията си!
Поклон! -
Много добре си спомням стихотворението ти Командно дишане, тогава разбрах какво става в твоето семейство, не мога да забравя и твоя коментар под стихотворението - цитираше братовчедка си, която казала, че ако има бог би искала да го убие. Много съм впечатлена от силата на чувствата ви, от тъгата и болката през която минавате. Аз загубих родителите си, преминах през страшни перипетии, а и двамата ми починаха в ръцете. Знам какво представлява тази болка и знам, че за нея няма лек. Мъката от загубата става все по-голяма с всеки изминал ден. Затова мога да кажа само МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ И КУРАЖ, мила! Съпричастна съм с мъката ти!
-
...
-
Благодарности на всички, които споделиха. Преди два месеца публикувах една снимка -. Цветя за Алекс. Тогава намекнах какво се случва в нашето семейство. После написах и стихотвореине - Командно дишане - 1. има и 2, но едва ли ще го публикувам. Вчера погребахме Сашко, който угасна едва на 20 години. Братовчедка ми каза на погребението, че двете й деца вероятно са дошли на този свят, за да я научат на една безкрайна доброта... А Сашко - докрая, почти до края не даде израз на неизмерното си страдание, само ни гледаше с прекрасните си ангелско сини очи и сякаш ни казваше
- Обичам ви! Всички! Кураж!
.... НЯМА ТАКЪВ ДУХ И ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ! -
Имах една колежка. Заминава с мъжа си и единственото си четиринадесетгодишно дете на море. Ден като всички други. Тя се прибира в хотела, таткото и сина остават още малко на плажа. Мъжът й плува навътре, момчето не може да плува и е във водата, която му е до колене. Земетресение в Турция...Бащата започва да се дави...Спасяват го, той е в безсъзнание, когато идва на себе си, пита къде е синът му. Няма го, пясъкът го е погълнал...на брега...Ужас. Като разбрахме, не смеехме да й се обадим, но вдигнах телефона, изказах съболезнованията си на пресекулки и я попитах иска ли да говори. Искаше, разказа ми, плакахме. Накарахме я да се върне на работа, защото самотата и скръбта щяха да я погубят. Дойде, послуша ни. В такива моменти човек има нужда от разбиране, колкото и да не можем да разберем защо...защо точно едно невинно дете...
Същото преживя и моя приятелка. Не я оставям сама в мъката й. Тя само пред мен плаче и аз отивам и й казвам да се наплаче на воля на моето рамо, защото и да стискаш мъката в зъбите си е нечовешко.
На мои познати се случи....Синът уби майка си...Бащата беше в шок. След месец каза, че отива в затвора, все пак това е негов син...
В тези случаи времето не лекува, но трябва да си помагаме да продължим напред, докато изгасне и нашата свещичка...
Валя...прегръщам те нежно.... -
Валенце... !!!
-
И на мене ми стана тьмно, но и тьгата е 4увство което не можем да избегнем
-
Поклон!
Прегръщам те и аз! -
птиците накацаха в очите ми...
!!! -
!
Поздрав! -
Това е най-страшната мъка, на която сме изложени на тази земяя. Ако само повече вярвахме, че смъртта е ново начало и нищо не свършва, а единствено продължава напред......Съпричастие към твоята мъка!!
-
Моите почитания!
Дълбока и умъдрена поезия! -
Валя, предния план е на смъртоносен фокус, а фона е... разплакан от мъка! Благодаря, че ме натъжи!
-
Поздрав!
-
!!!
-
Прочетох невероятния ти стих,Валя !
Затрогващ и разтърстващ до болка!
Съпричастна съм на Вашата мъка! -
Едно от най-хубавите стихотворения, които са ме омагьосвали, пронизвали със словото си, с тъгата си!!!
-
прозвуча ми като откъс от нещо по-голямо. но е толкова, толкова образно, че забравих това...
-
Адмирации!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
