Пижамено парти
Измислих си, да бъда малка.
На седем или пък на пет,
когато с розова близалка
примамих куклите от вред.
Поканих ги на парти нощно.
Пижамено. На веселба.
В което аз да съм принцеса,
а те, децата на света.
Усмивки залепих на всички.
И грейна стаята ми в миг
от хиляди лица лъчисти
и шумния им шарен вик.
С възглавници като джигити
надбягваха се в свобода,
а после в ъгълчета скрити
похапваха си във нощта.
Така във радост и гълчава,
превърнах партито в мечта
за куклите с късмет тогава,
да бъдат истински деца.
08.08.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
