24.05.2016 г., 17:33 ч.

Пиколо /носач на товар/ 

  Поезия » Друга
589 0 12

Пиколо

/носач на товар/

 

Притичвам до душата ти

На онзи ъгъл

Където си спрял по погрешка

Където надлъгал

Себе си до екзистенциалната грешка

Не виждаш никого

А имаш  среща с новото пиколо

Цинично те гледа

Тротоарът гротеска озъбена

И дамата бледа

Употребена - после захвърлена

Тежи ти в ръката

Куфарът стар до срамуване

А в него душата

Размазала грим от поредно сбогуване

Не те различавам

В тълпата от луди, зяпачи, викачи

 как се смущавам

Да кажа, че един съм от тези носачи

Единствен не беше

Токова куфари от Пътя протрити

един само мълвеше

В моето вътре до пясък са изпити

Две морета

Вълните си търсят в две половини

Те плачат Небета

Копнежът им стене в две раковини

В  миг разпознала

плахо посегнах  към тази ръка

а тя отмаляла

здраво ме хвана и каза „Ела!

Силна съм още за своя товар

тебе и никого

сто години  чакам на тоз тротоар

не ти – аз съм твоето пиколо”

Притичах в душата ти –

 простена цигулка,

руйно кипяха вълни в раковини,

Огън запали светулка -

камина за две Половини.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??