Пиколо /носач на товар/
Пиколо
/носач на товар/
Притичвам до душата ти
На онзи ъгъл
Където си спрял по погрешка
Където надлъгал
Себе си до екзистенциалната грешка
Не виждаш никого
А имаш среща с новото пиколо
Цинично те гледа
Тротоарът гротеска озъбена
И дамата бледа
Употребена - после захвърлена
Тежи ти в ръката
Куфарът стар до срамуване
А в него душата
Размазала грим от поредно сбогуване
Не те различавам
В тълпата от луди, зяпачи, викачи
как се смущавам
Да кажа, че един съм от тези носачи
Единствен не беше
Токова куфари от Пътя протрити
един само мълвеше
В моето вътре до пясък са изпити
Две морета
Вълните си търсят в две половини
Те плачат Небета
Копнежът им стене в две раковини
В миг разпознала
плахо посегнах към тази ръка
а тя отмаляла
здраво ме хвана и каза „Ела!
Силна съм още за своя товар
тебе и никого
сто години чакам на тоз тротоар
не ти – аз съм твоето пиколо”
Притичах в душата ти –
простена цигулка,
руйно кипяха вълни в раковини,
Огън запали светулка -
камина за две Половини.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
