10.12.2007 г., 10:10

Пилея се

735 0 4

Какво ли не правех, колко мечтах,                
колко сълзи за теб пролях.                              
Готова на всичко, дори на смъртта,              
да, за теб съм готова дори да умра!                
 
Аз се раждах в съня ти и после умирах,
правех всичко да те провокирам,
подарих ти сърцето си и свойта душа,
подарих ти себе си и любовта!

 

Ослепих очите си, та да не виждам грешки,
изгорих ръцете си по-силно да те усещам,
пречупих краката си да ме сложат в количка,
с нейна помощ след тебе по-бързо да тичам.

 

Пропилях сърцето си, пропилях си ума,
пропилях всичко свое, заради любовта,
пропилях за теб себе си, не смея да го отричам
и продължавам да се пилея, защото те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и продължавам да се пилея, защото те обичам! Е т'ва е просто една от най-старите истини на света!Поздрави!!!
  • тя мойта история е по-сложна и от твойта, Тоше Той си ме обича, но просто не знае как... А и аз направих някой простотии и историята стана като в сапунен сериал Иначе- мерси на всички!
  • Саможертвена любов!
    Тъжно,но хубаво!
  • пепи стихът ти е мног хубав!!но пак много ме натъжи!!
    че някои си играе със сърцето ти!!
    а хубаво момиче като теб не заслужава такова отношение!!
    бъди щастлива с някои които те обича

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...