4.05.2013 г., 13:09  

Пилигрим

725 0 0

                                                  ПИЛИГРИМ

 

                                                  Денят златист пирува с мрака -

                                                  небрежно пламнала в нощта комета.

                                                  Ридаещи дървета чакат

                                                  бъбриви цигани да ги приберат

                                                  душите си премръзнали да стоплят.

 

                                                  А очите ми не помнят влага,

                                                  в която се оглежда душата на жена!

                                                  Солта остана, като в ретро сага -

                                                  отново вкаменена.

                                                  Страшна. Зла!

 

                                                  Но, каквото преживях

                                                  съм го прежалил -

                                                  минути ангелски

                                                  от страст, печал.

                                                  Юзди ще опна и ще пия

                                                  до дъното на лобния бокал!

 

                                                  И пременен в бяла риза

                                                  пред залеза солен се вричам -

                                                  със черен въглен ще напиша,

                                                  че имах шанс

                                                  да те обичам!  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...