4.05.2013 г., 13:09  

Пилигрим

726 0 0

                                                  ПИЛИГРИМ

 

                                                  Денят златист пирува с мрака -

                                                  небрежно пламнала в нощта комета.

                                                  Ридаещи дървета чакат

                                                  бъбриви цигани да ги приберат

                                                  душите си премръзнали да стоплят.

 

                                                  А очите ми не помнят влага,

                                                  в която се оглежда душата на жена!

                                                  Солта остана, като в ретро сага -

                                                  отново вкаменена.

                                                  Страшна. Зла!

 

                                                  Но, каквото преживях

                                                  съм го прежалил -

                                                  минути ангелски

                                                  от страст, печал.

                                                  Юзди ще опна и ще пия

                                                  до дъното на лобния бокал!

 

                                                  И пременен в бяла риза

                                                  пред залеза солен се вричам -

                                                  със черен въглен ще напиша,

                                                  че имах шанс

                                                  да те обичам!  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...