24.05.2007 г., 11:37

Пингвин

2.8K 0 5
Тихо вънка сняг вали,
хайде, грабвай свойте ски:
там на бялата партина
да се спускаме двамина.

Аз Пингвинчо се наричам
и снега така обичам.
Там, във моята страна,
вред със бяла пелена,

Снежко всичко е обгърнал,
тъй че като се обърна,
вред е само лед и сняг
от разсъмване до мрак.

Там за мен е земен рай -
сърчицето ми играй.
Цял ден скачам и лудувам,
в ледени простори плувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...