Пионки
Сега в очите пламъкът дъждовен
напомня ти, че си човек... търсещ
спокойствието на безкрая
в ухание на пролет и копнеж.
Съдбата носи топлина, уют
изгора, протяга длани във нощта...
самотно търси свободата,
на човека уморен.
Дъга във тъмното изгрява
дали поличба е това!?
Или просто ти напомня,
че нов ден започва след това.
За новото начало и старата любов.
Май истина е туй живота е игра
а в нея, пионките сме ние!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
