Пионки
Сега в очите пламъкът дъждовен
напомня ти, че си човек... търсещ
спокойствието на безкрая
в ухание на пролет и копнеж.
Съдбата носи топлина, уют
изгора, протяга длани във нощта...
самотно търси свободата,
на човека уморен.
Дъга във тъмното изгрява
дали поличба е това!?
Или просто ти напомня,
че нов ден започва след това.
За новото начало и старата любов.
Май истина е туй живота е игра
а в нея, пионките сме ние!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
