Пионки
Сега в очите пламъкът дъждовен
напомня ти, че си човек... търсещ
спокойствието на безкрая
в ухание на пролет и копнеж.
Съдбата носи топлина, уют
изгора, протяга длани във нощта...
самотно търси свободата,
на човека уморен.
Дъга във тъмното изгрява
дали поличба е това!?
Или просто ти напомня,
че нов ден започва след това.
За новото начало и старата любов.
Май истина е туй живота е игра
а в нея, пионките сме ние!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
