Apr 18, 2019, 12:21 AM

Пионки

  Poetry
616 0 8

Сега в очите пламъкът дъждовен

напомня ти, че си човек... търсещ

спокойствието на безкрая

в ухание на пролет и копнеж.

Съдбата носи топлина, уют

изгора, протяга длани във нощта...

самотно търси свободата,

на човека уморен.

Дъга във тъмното изгрява

дали поличба е това!?

Или просто ти напомня,

че нов ден започва след това.

За новото начало и старата любов.

Май истина е туй живота е игра

а в нея, пионките сме ние!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така си е ,Приятелю!Благодаря че сподели!
  • Животът е театър,Приятелю и ние сме неговите марионетки.
  • Усмивки и на теб (Пепи)Усмихнат ден мила!!!😀😀😀
  • Благодаря за коментара Миночка ,за мен е чест че сподели!До нови!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...