Пир
Пируваме!...
В коптора денонощен
на Омразата...
Където Любовта
с изпръхнали
от препаратите ръце
отмива свенливо
наслоената пошлост
от чиниите ни...
До блясък!
За да ги омазниме отново...
Пируваме!...
На отрупани трапези.
Сред сладникавата
смрад на евтиния парфюм
на Посредствеността...
И не усещаме как
тленните ни мигове
препускат през
широко разтворените
пръсти на
Живота...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени