Пир
Пируваме!...
В коптора денонощен
на Омразата...
Където Любовта
с изпръхнали
от препаратите ръце
отмива свенливо
наслоената пошлост
от чиниите ни...
До блясък!
За да ги омазниме отново...
Пируваме!...
На отрупани трапези.
Сред сладникавата
смрад на евтиния парфюм
на Посредствеността...
И не усещаме как
тленните ни мигове
препускат през
широко разтворените
пръсти на
Живота...
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
