Когато ги убиваха кралете
страхът и гнилите монархии,
бе времето на тронове отнети,
на революции, но донякъде анархии,
тълпата бе неудържима
в посоките към кървавите зрелища,
бунтовниците, силни, несломими,
застъпваха различни гледища,
историята бе жестока,
в роля на вампир и кръвопиец,
съдбата се оказваше безока,
играеше на килър и убиец,
кралете вярваха, че ще са вечни,
богати, горди, благословени,
не вярваха в идеите човечни,
платиха с кръв окървавени
и жалки бяха в голотиите,
лишени от увереност, надменност,
с ръце прикрили срамотиите,
духа,подложили на тленност...
Сакрални бяха идеалите
за свобода, за равенство, за братство,
блестяха кърваво медалите,
историята преповтаряше пиратството...
Вдъхнови ме песента на Rainbow - "Kill The King".
© Димитър Станчев Всички права запазени