14.04.2023 г., 8:05

Писах, плаках и се смях

508 2 3

ПИСАХ, ПЛАКАХ И СЕ СМЯХ

 

... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло,
гаджетата ще поплачат срещу някой папарак,
сетне ще ги глътне здрачът върху варненския бряг,
ще валят връз мен похвали – беше адски мил келеш! –

 

Фейсбук три дни ще ме жали, палнал в шепа къса свещ,
със костюмче ще ме барнат, и – с една торба лъжи
в храма кметчето на Варна светла реч ще ми държи,
легнал под цветята четни, ще ми бъде пълен кеф –
нямам неплатени сметки, както нямам пукнат лев,
гол в света дойдох от мама, дишах думи – звезден прах! –
в къща с покривче от слама писах, плаках и се смях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Начина по които си обрисувал една церемония! Пишеш красиво, много красиво! Тъжно и вярно! Дори е похвално!!! Но имаш моменти, говориш с извънземни! А ние те искаме тука, да ни разсмиваш дори й на слука! Че ти си героят на нашето време!
  • Като че ли вече гледаш отгоре какво се случва с теб, но не станаха ли много тези стихове, които те теглят към отвъдното?! Я се спри малко, стига си дърпал дявола за опашката, Валери, плашещо е да чета за такива неща, дори и да са се изляли в една безспорно прекрасна поезия!
    Светли празници да имаш за душата, Поете!👍
  • в къща с покривче от слама писах, плаках и се смях.

    Щастлив си бил и си го споделил.
    Светли празници, Валюше

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...