31.12.2008 г., 14:36

"Пиши ми"

944 0 4
"Пиши ми "

Разделя ни задълго самотата
и няма как да се докосваме с очи...
смачкано парче хартия  на земята
напомня за отминалите дни.
Прочитам го и пак съм там,
във нашия вълшебен свят,
красиво е -  така обичам
да ме рисуваш във любимия си цвят
последни думи, бавно ги прочитам
и пак съм сам във стаята, със лист в ръката,
смачкана в юмруците надежда
полита бавно -  към земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...