Писмо
Получихме писмото, дъще клета,
сълзите ти говорят вместо теб,
за бедност, оковаваща нозете,
за къшеите стар мухлясал хлеб.
Права си за туй, че в тази зима
добре живеят подлите души.
С кражби и корупция те имат,
децата им са с лъскави коли.
А твоите все носят стари дрешки...
Очите им все питат за храна.
Но ти ги възпитавай с чест човешка
и да обичат родната земя!
Тя, майка ти, не може, мила дъще,
да ти помогне с нищичко сега,
защото роб е в своята си къща
с пенсийката й - за две писма.
Очите й от сълзи изгоряха,
погледът й тъне във мъгла.
Пропукана е родната ти стряха.
Вилнее в нея студ и нищета.
Дали сгрешихме - вечер си говорим,-
че бранихме и доблест, и честта
и не мисли, че с нея ние спорим -
уверени сме в наш'та правота.
Кой ли във живота е безгрешен?
Грешници сме всички, дъще мила.
Сънят ни нощем - тъжен, безутешен,
кошмарите във него се се скрили.
За внуците си щастие желаем.
В немощта си, от любов горим.
Пред Господа защо ли да се каем?
Той скрил се е - далечен, невидим.
Съвети нявга ние сме ти дали,
последвай ги и днес във туй тегло -
Родното огнище ти да браниш,
да вярваш във човешкото добро.
9. 1. 2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
