Писмо
Здравей,
как си, приятелю стар?
Мина време, а ти не ми писа.
Не се притеснявай - пак ще простя,
все пак в трудно време живеем.
Пиша ти просто така,
за да знаеш, не можах да забравя.
Исках да бъда за тебе жена,
но останах приятелка драга.
Минаха дълги и трудни години.
Не зная ти как ги живя?
Аз се молих поне назад да оставя,
тези твои проклети очи!
Не можах да ти кажа, но опитах,
беше буден споменът в мен.
Пак се влюбвах в тях и разлюбвах,
плачех, после заспивах с дъх притаен.
Днес ти пиша, поне да ти кажа,
може така да намеря покой.
Имах нужда да ти разкажа,
пък да тръгна по пътя си свой.
Виж какво, аз не те задължавам,
ако искаш пиши ми по ред.
Аз съм все тъй приятелка стара,
и живея на онзи същия странен адрес.
Винаги твоя!
как си, приятелю стар?
Мина време, а ти не ми писа.
Не се притеснявай - пак ще простя,
все пак в трудно време живеем.
Пиша ти просто така,
за да знаеш, не можах да забравя.
Исках да бъда за тебе жена,
но останах приятелка драга.
Минаха дълги и трудни години.
Не зная ти как ги живя?
Аз се молих поне назад да оставя,
тези твои проклети очи!
Не можах да ти кажа, но опитах,
беше буден споменът в мен.
Пак се влюбвах в тях и разлюбвах,
плачех, после заспивах с дъх притаен.
Днес ти пиша, поне да ти кажа,
може така да намеря покой.
Имах нужда да ти разкажа,
пък да тръгна по пътя си свой.
Виж какво, аз не те задължавам,
ако искаш пиши ми по ред.
Аз съм все тъй приятелка стара,
и живея на онзи същия странен адрес.
Винаги твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
