От мен не искай да те чакам тихо в ъгъла.
Безропотно, безмълвно да се моля за твоя зов.
Не ставам на прашинка пеперудена във стаята
без дланите ти, без погледа ти - благослов.
Не искам да надзъртам вече в чужди стрехи
и да се топля от огнище през стъкло.
Картините на тайните ми будни възжделения
да тръпнат в устните ми без любов.
Не искам вече този кръст от самота да нося.
Сивотата пиперлива на делника ще възкреся.
По устните ти не пламъци, пожари ще посея,
да сетиш как до пепел сред илюзии горя. ...