Писмо
От мен не искай да те чакам тихо в ъгъла.
Безропотно, безмълвно да се моля за твоя зов.
Не ставам на прашинка пеперудена във стаята
без дланите ти, без погледа ти - благослов.
Не искам да надзъртам вече в чужди стрехи
и да се топля от огнище през стъкло.
Картините на тайните ми будни възжделения
да тръпнат в устните ми без любов.
Не искам вече този кръст от самота да нося.
Сивотата пиперлива на делника ще възкреся.
По устните ти не пламъци, пожари ще посея,
да сетиш как до пепел сред илюзии горя.
Мой да бъдеш, твоя да съм... колко струва
една такава обич ненаситна, пощуряла, дива?
Ще стъпвам в огъня със вятърната си стихия
и болката със сълзи от любов ще изгася...
Ще плащам всяка ласка твоя с шепа смях
попътно - с розови цветчета във нозете.
Ще издължа на дъждовете своя дълг без грях,
ще те долюбя с радост във очите...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
