24.11.2014 г., 17:44

Писмо

559 0 6

Къде съм аз не зная...

Къде са всички хубави неща?

Къде отиде вярата че мога?

С ръка да махна всичко лошо-

и да продължа...!?

Самотен съм...,Боли ме много.

Самотен ,тъжен ,неразбран.

От мен се иска само да присъствам?

Но къде?Дори и аз не знам.

-Като на казармена проверка!

Когато питат те ти тук ли си-

ти силно отговаряш аз!

И пак завесата се спуска!?

Потъваш пак във самота.

За тях съм можеби изпята песен?

Но аз съм също със душа.

Душа която страда в самота.

Но пак отново се опитвам

за всичките да мисля със добро.

Нима съм толкова отчаян

че пиша ви това писмо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек е много богат когато има такива приятели като вас!!!Благодаря ви от сърце за разбирането и топлите коментари!Още веднъж ви благодаря Краси ,Тони ,Миночка !!!
  • Добротата ти е толкова много,че я раздаваш от сърце!Животът продължава, макар и с натъжено сърце!Харесах!
  • Браво, Ачо!Интересно стихотворение си написал и стихът ти е много гъвкав.Гледай по-философски на нещата. Все още животът е пред теб.
    Ако ти се отчайваш аз какво да правя?Моето бъдеще е почти свършило вече, но не и духът ми. Никога не падай духом, момче!
    Поздрав за творбата ти и твоето голямо човешко сърце! Приятен ден!
  • Много силен момент в средата на стиха, усетих го с всичката му многолика болка!
    Поздрав, Ачо!
  • БЛагодаря,благодаря и пак благодаря Наде !То затова ти е дадено името с вишее Надежда!!!Коментара ме усмихна и зарадва!!!Поздрав!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...