24.11.2014 г., 17:44 ч.

Писмо 

  Поезия » Философска
365 0 6

Къде съм аз не зная...

Къде са всички хубави неща?

Къде отиде вярата че мога?

С ръка да махна всичко лошо-

и да продължа...!?

Самотен съм...,Боли ме много.

Самотен ,тъжен ,неразбран.

От мен се иска само да присъствам?

Но къде?Дори и аз не знам.

-Като на казармена проверка!

Когато питат те ти тук ли си-

ти силно отговаряш аз!

И пак завесата се спуска!?

Потъваш пак във самота.

За тях съм можеби изпята песен?

Но аз съм също със душа.

Душа която страда в самота.

Но пак отново се опитвам

за всичките да мисля със добро.

Нима съм толкова отчаян

че пиша ви това писмо!

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек е много богат когато има такива приятели като вас!!!Благодаря ви от сърце за разбирането и топлите коментари!Още веднъж ви благодаря Краси ,Тони ,Миночка !!!
  • Добротата ти е толкова много,че я раздаваш от сърце!Животът продължава, макар и с натъжено сърце!Харесах!
  • Браво, Ачо!Интересно стихотворение си написал и стихът ти е много гъвкав.Гледай по-философски на нещата. Все още животът е пред теб.
    Ако ти се отчайваш аз какво да правя?Моето бъдеще е почти свършило вече, но не и духът ми. Никога не падай духом, момче!
    Поздрав за творбата ти и твоето голямо човешко сърце! Приятен ден!
  • Много силен момент в средата на стиха, усетих го с всичката му многолика болка!
    Поздрав, Ачо!
  • БЛагодаря,благодаря и пак благодаря Наде !То затова ти е дадено името с вишее Надежда!!!Коментара ме усмихна и зарадва!!!Поздрав!!!
  • Отговарям на писмото,
    провокира ме защото,
    съвет приятелски да дам
    имаш нас и не си сам!
Предложения
: ??:??