24 nov 2014, 17:44

Писмо

558 0 6

Къде съм аз не зная...

Къде са всички хубави неща?

Къде отиде вярата че мога?

С ръка да махна всичко лошо-

и да продължа...!?

Самотен съм...,Боли ме много.

Самотен ,тъжен ,неразбран.

От мен се иска само да присъствам?

Но къде?Дори и аз не знам.

-Като на казармена проверка!

Когато питат те ти тук ли си-

ти силно отговаряш аз!

И пак завесата се спуска!?

Потъваш пак във самота.

За тях съм можеби изпята песен?

Но аз съм също със душа.

Душа която страда в самота.

Но пак отново се опитвам

за всичките да мисля със добро.

Нима съм толкова отчаян

че пиша ви това писмо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек е много богат когато има такива приятели като вас!!!Благодаря ви от сърце за разбирането и топлите коментари!Още веднъж ви благодаря Краси ,Тони ,Миночка !!!
  • Добротата ти е толкова много,че я раздаваш от сърце!Животът продължава, макар и с натъжено сърце!Харесах!
  • Браво, Ачо!Интересно стихотворение си написал и стихът ти е много гъвкав.Гледай по-философски на нещата. Все още животът е пред теб.
    Ако ти се отчайваш аз какво да правя?Моето бъдеще е почти свършило вече, но не и духът ми. Никога не падай духом, момче!
    Поздрав за творбата ти и твоето голямо човешко сърце! Приятен ден!
  • Много силен момент в средата на стиха, усетих го с всичката му многолика болка!
    Поздрав, Ачо!
  • БЛагодаря,благодаря и пак благодаря Наде !То затова ти е дадено името с вишее Надежда!!!Коментара ме усмихна и зарадва!!!Поздрав!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...