13.12.2013 г., 22:58

Писмо

988 0 0

Писмо

Здравей,
 

Пиша това писмо, да пиша го до теб,
 теб, която така и все още чакам,
чакам там където не мога
и търся там където няма.

Но знам, че те има и си до мен,
 ще го разбереш и ти… да ти,
когато ме видиш и дойдеш при мен
ще го разбереш.

 И да, там ме няма – но това е засега, 
сега и тук, което нямаме, но ще е наше,
наше завинаги, завинаги ще ни чака
… че и след това.

Искам да ме чуеш,
искам да ме намериш,
да ме видиш, да ме усмихнеш
 а след това… не обещавам нищо.

 Това, мила моя, това е което мога да ти дам
една малка и самотна обич,
една малка и твоя усмивка,
и една голяма и топла прегръдка.

Аз все още ти пиша,
не зависимо от това, че теб те няма,
и не знам кога ще те намеря,
но ще продължавам да те търся и викам.

Ще викам по скритите чувства,
ще викам под оградата на каноните,
ще се боря с порядките на хората,
само за да мога да те зърна, дори за миг.
 

А когато те видя, аз времето ще спра
и усмивка ще ти поднеса.
В лудешки танц, танц за двама,
 там момента ще е наш… 

Луната свидетел ще ни стане,
тревите пък постелята ще спретнат
и мъглата нас ще ни обвие…
изгарящи от огън, ще ни скрие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...