Писмо

Здравей,
 

Пиша това писмо, да пиша го до теб,
 теб, която така и все още чакам,
чакам там където не мога
и търся там където няма.

Но знам, че те има и си до мен,
 ще го разбереш и ти… да ти,
когато ме видиш и дойдеш при мен
ще го разбереш.

 И да, там ме няма – но това е засега, 
сега и тук, което нямаме, но ще е наше,
наше завинаги, завинаги ще ни чака
… че и след това.

Искам да ме чуеш,
искам да ме намериш,
да ме видиш, да ме усмихнеш
 а след това… не обещавам нищо.

 Това, мила моя, това е което мога да ти дам
една малка и самотна обич,
една малка и твоя усмивка,
и една голяма и топла прегръдка.

Аз все още ти пиша,
не зависимо от това, че теб те няма,
и не знам кога ще те намеря,
но ще продължавам да те търся и викам.

Ще викам по скритите чувства,
ще викам под оградата на каноните,
ще се боря с порядките на хората,
само за да мога да те зърна, дори за миг.
 

А когато те видя, аз времето ще спра
и усмивка ще ти поднеса.
В лудешки танц, танц за двама,
 там момента ще е наш… 

Луната свидетел ще ни стане,
тревите пък постелята ще спретнат
и мъглата нас ще ни обвие…
изгарящи от огън, ще ни скрие.