Листата, разхвърляни по масата,

Омазани с петна от мастило,

Надраскани грозно от ръката ми...

Искаше ми се това писмо да е красиво.

Нямах много какво да кажа.

Въртях писалката и правех петна.

Като ноти, като сълзи, като песента,

Която приживе така и не изпях.

Исках да е спретнато, чисто и красиво,

Както цял живот напразно се стремях

Да постигна всичко непостижимо

И никога досега не успях.

Разхвърляни листа, кръв и думи,

Безпорядък, надживял самия живот.

Неуспешен опит за сбогуване...

Нужно ли е писмо след куршума?