Писмо
517
0
0
Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа.
Въртях писалката и правех петна.
Като ноти, като сълзи, като песента,
Която приживе така и не изпях.
Исках да е спретнато, чисто и красиво,
Както цял живот напразно се стремях
Да постигна всичко непостижимо
И никога досега не успях.
Разхвърляни листа, кръв и думи,
Безпорядък, надживял самия живот.
Неуспешен опит за сбогуване...
Нужно ли е писмо след куршума?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
