25.10.2006 г., 14:14 ч.

Писмо 

  Поезия
642 0 4

Усмихвам се над листа празен

и думите редя в ума си,

и мислите си неизказани:

ще ги изпиша пред страха си

да не изгубя твойта обич.

 

Ще се излея във мастило

и ще му дам пак аромата -

във всяка буква бих извила

гласа на тръпката позната,

за да усетиш мойта обич.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно!
    Приятно ме дразнят петостишията ти, оригинално е!
    Герганче, това изпразване за което говориш ми е ясно, но .....винаги така ли си говориш, скъпа? Привет и усмивка?
  • Това е дарба да можеш да изпразваш чувствата си на белия лист. Представяш ли си колко са зле онези, които не я притежават.
  • Ще се разглезя от тези комплименти
  • Умееш го това, да пишеш!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??