Писмо

Поезия

880 0 4

Усмихвам се над листа празен

и думите редя в ума си,

и мислите си неизказани:

ще ги изпиша пред страха си

да не изгубя твойта обич.

Ще се излея във мастило

и ще му дам пак аромата -

във всяка буква бих извила

гласа на тръпката позната,

за да усетиш мойта обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЧАР (Чавдар Кунчев)

Много интересно!
Приятно ме дразнят петостишията ти, оригинално е!
Герганче, това изпразване за което говориш ми е ясно, но .....винаги така ли си говориш, скъпа? Привет и усмивка?

2006-10-26T18:17:06+03:00
ria (Гергана Иванова)

Това е дарба да можеш да изпразваш чувствата си на белия лист. Представяш ли си колко са зле онези, които не я притежават.

2006-10-26T18:02:51+03:00
Kasch (Зл Павлова)

Ще се разглезя от тези комплименти

2006-10-26T14:03:58+03:00
Романтик (Христо Костов)

Умееш го това, да пишеш!!!
Хубав стих!!! Поздрави!!!

2006-10-25T18:36:54+03:00